Детска учителка – професия или хоби

Професията детска учителка е една от онези професии, в които трябва да си призван. „Трябва да ти идва от вътре, от сърцето и душата иначе няма как да си свършиш работата качествено „ – казва г-жа Маринкова, която е педагог в частна детска градина от 8 години. Друга нейна колежка по призвание възпитател казва също, че омръзне ли тази професия, значи никога не си била призвана за нея. Да бъдеш възпитател е не просто работа, това трябва да ти е хоби и да го обичаш как то главния готвач кулинарията.

Как минава един ден на възпитател в частна детска ясла в София? „Сутрин ставам рано, за да съм в яслата, когато идват родителите с дечицата. Трябва да ги посрещнеш приветливо, за да може детето да остане с желание“. Всъщност замисляли ли сте се, че тези възпитатели, които гледат децата целодневно трябва да дойдат по-рано от децата и да си тръгнат след като вземат и последното. Много ранното ставане е изтощително, „но след като видиш тези сънени детски личица забравяш, че си станал рано, забравяш, че ти се спи и единственото, което ти идва отвътре е една широка усмивка“, казва г-жа Маринкова.  Ежедневните грижи в яслата са свързани с непрекъснатото отдаване на внимание на децата. На една майка й е трудно понякога да се справя с две деца едновременно, а възпитателите трябва да се справят с повече от 20 дечица наведнъж. „Най-лесния начин да събереш вниманието на всички дечица е да им измислиш игра“ (г-жа Петрова – възпитател на 3-та и 4-та група в детскаясла и градина Седемте джуджета). Сутрин, след като детето закуси, неговата мисловна дейност е най-силна. Точно тогава е най-подходящия момент за възпитателни и учебни  игри. Именно за това във всяка детска градина учебните занимателни часове се провеждат след закуска до преди обяд.

Предизвикателство е понякога за възпитателите в детските ясли вСофия да се грижат за всичките деца. Докато едната учителка провежда учебно-занимателния час поне други две следят дали всяко дете слуша внимателно. Ако на някое му се ходи до тоалетната го води. Това изглежда лесно, но всъщност на всеки 5 минути някое от децата се разсейва и има нужда от внимание дали за тоалетна, дали за нещо друго.

Обядът също е предизвикателство за търпението на детските възпитатели. Много от децата в яслите в София не са научени да ядат самостоятелно. На всяко дете трябва да се обърне внимание дали си е изяло супата. Ако някое се е поляло и изцапало трябва да се преоблече. Ако друго не може да държи лъжицата правилно трябва да му се покаже и да му се помогне да се нахрани. Следва миене на зъбките и преобличане за следобеден сън – настава суматоха за около 20 минути докато и последното дете легне.

Часовете преди мама или татко да дойдат да вземат детето са най-изнервени за децата. В този момент са превъзбудени и очакват всяка минута някой от родителите да се появи в далечината. Някои от дечицата са по-чувствителни, ако ги вземат последни, „започват да се притесняват, някои дори са плакали“ разказва г-жа Петрова. „За това така настояваме да взимат децата по-рано, преди 19.00“. На следващия ден всичко се повтаря отново!